Съпругът ми изчезна през 2012. Сама се грижа за децата.
През лятото на 2022 година 38-годишната Муфида Рахмон открива млекарна в бежанския лагер Маарат Мисрин, северно от Идлиб.
" През първия месец изкарах 40 $, което беше задоволително, с цел да осигуря прехраната на фамилията ми ", споделя майката на две деца пред Дъждовни води. " След всичко, което се случи през последните години, за първи път имам вяра за по-добър живот ", споделя тя.
Да оцелееш без брачен партньор в Сирия
От над 10 години Муфида е принудена да се грижи сама за фамилията си. Съпругът ѝ липсващ още през 2012 - малко повече от година след началото на войната, подобно на доста други в Сирия. Първоначално тя взела решение да остане в фамилната къща в Ал Тах. Но откакто през 2015 и Русия се включила към войната, домът ѝ бил опустошен от съветски обстрел, споделя тя. " Загубих дома си, всичко, което притежавахме, а когато войските на режима окупираха града, трябваше да избягаме в границите на една нощ ", спомня си дамата.
Оттогава тя и децата ѝ живеят в беднотия в дребна палатка в бежанския лагер Маарат Мисрин - години наред били зависими от интернационалните помощи.
Тя не е следвала в университет, нито пък е имала някаква професионална подготовка. В началото на 2022 обаче ръководството на лагера ѝ предложило да изкара професионален курс в близко млекопреработвателно предприятие. " Други дами ме окуражаваха и обещаваха да купуват моите артикули ", спомня си 38-годишната сирийка.
След 15-дневен натоварен курс и безплатна помощ от 800 $ от Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси, която ѝ разрешила да закупи артикули и принадлежности, тя разкрила магазин в палатката, където живее. И до момента съседките ѝ удържат на дадената дума и купуват млечните ѝ артикули, поръчвайки си мляко и сирене. " Наистина се надявам, че този бизнес ще се разрасне и ще ми разреши да трансформира ситуацията ни вечно. "
Все повече дами изкарват прехраната си
И доста други сирийски дами споделят ориста на Муфида Рахмон. Според данните на Световната банка, в Сирия делът на работещите дами се е удвоил от 13% през 2010 до 26% през 2021 година.
23-годишната Енас Мана кандидатствала за професионално фотографско образование, финансирано от Организация на обединените нации. " Нямах пари, с цел да завърша университета в Идлиб ", споделя тя. След като абсолвирала образованието, отворила лично фотостудио и дори наела няколко други дами. " Този план ми оказа помощ да печеля задоволително пари, с цел да се върна да изучавам в университета - въпреки продължаващата война. "
Новото лице на Идлиб
През годините на войната животът в района към Идлиб става все по-тежък. Според Организация на обединените нации тук живеят 2,8 милиона вътрешни бежанци в общо 1500 бежански лагери.
" Цивилните жители в Идлиб и покрайнините му към момента се съпротивляват на режима на Асад, както и на другите въоръжени групи, намерили леговище тук. Това доста промени обществената конструкция на този район ", споделя Анна Флайшер от офиса на фондация " Хайнрих Бьол " в Бейрут.
Всичко това е оказало своето въздействие и върху живота на дамите, доста то които са изгубили своите мъже по време на войната. " Жените в Идлиб се опасяват от сирийските военни и съветските сили. Освен това те знаят, че ислямистките милиции не се застъпват за правото на дамите да могат да четат, работят и да разполагат с финансова самостоятелност ", споделя Флайшер.
***
Вижте и това видео от нашия списък:
" Хората лежаха на земята като мравки, напръскани с отрова "
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video